"Довиждане" мога да кажа,
да ритна обидата с крак,
вежливо напред да отпраша,
без да чакам другия влак!
С бутилка Шери да залея
всички "не", "защо" и "кога",
безумно на глас да се смея
на безмълвната празнина.
Мога и свещ да запаля.
За лудост на име любов.
А сутринта - веднага щом стана -
да я потърся в играта Живот!
© Шопландия Софийска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
