В името на теб, ще
бъда вечният - този,
който сее радост;
онзи, мъничък хлапак,
бленуващ, дишащ,
търсещ те в новото.
Животът ми е лабиринт,
винаги си някак си изгубена.
Обсебена в своя кръговрат,
поискаш ли ме - имаш ме,
а аз не мога… да те видя.
Слепец за тъмните къдрици,
влудяващи ме в пълнолуние.
Една изгубена мечта сред
хиляди възможни…
Ще бъда или не - героят,
успяващ винаги.
А ти принцеса, чакаща
да те спасят, забравена…
© Георги Георгиев Всички права запазени