27.02.2024 г., 10:18 ч.

В измислен свят... 

  Поезия » Пейзажна
132 1 4

А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ,
от дълго скривани вини.

И пише слъчев лъч скрижали,
със златни, тайнствени лъчи.
Душа – Аурора Бореалис,
за нощния си грях мълчи.
А зажаднялата земя,
в очакване ли занемя?

От пилигримите ли иска,
да ѝ измолят дъжд – благат.
Готова да поеме риска,
зарасли рани да кървят.
А те по пътя си летят,
те – облаци... В измислен свят...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз ви благодаря, че ме търпите, Ники!
  • Светът ти е винаги красив и пъстър, Наде!
    Настройваш емоционално посоката на мисълта си, в различна честота и е винаги различно!
    От тъга, до радост!
    Радвам се, че ни допускаш до този свят и можем да те четем!
  • Така е, сенсей!
  • Измислянето е заразно...
    Но пък измисленият свят е някак си по-твой...
Предложения
: ??:??