В измислен свят...
А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ,
от дълго скривани вини.
И пише слъчев лъч скрижали,
със златни, тайнствени лъчи.
Душа – Аурора Бореалис,
за нощния си грях мълчи.
А зажаднялата земя,
в очакване ли занемя?
От пилигримите ли иска,
да ѝ измолят дъжд – благат.
Готова да поеме риска,
зарасли рани да кървят.
А те по пътя си летят,
те – облаци... В измислен свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
