В изповедалнята- 1
ТЯ: Аз грешница съм, отче! Съгреших!
И този грях, повторила го бих!
СВЕЩЕНИКЪТ:Но, дъще моя, как така? Недей!
На дявола да вярваш ти, не смей!
ТЯ: Но този дявол, отче, е неканен
и с нежни ласки е безкрай нахален!
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво говориш? Чуваш ли се ти?
Бог милостив е и ще ти прости!
ТЯ: Ах, как целува, отче, само той!
Без него нямам, нито миг, покой!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, дъще, прекаляваш! Престани!
В Светà си църква, мила, погледни!
ТЯ: Ръцете му са истинска магия!
От него, отче, нищо аз не крия!
СВЕЩЕНИКЪТ: Рогатият това е! Съблазнява!
Ни тяло нему, ни душа се дава!
ТЯ: Тъй слаба съм! Отдадох се до края!
Прости ми, отче! Още го желая!
СВЕЩЕНИКЪТ: Обсебена си ти! Аз бих простил!
Но от греха си, кой ли се е скрил?
ТЯ: Не мога порива му - жар - да спра!
Обгърне ли ме, цялата горя!
СВЕЩЕНИКЪТ: А име има ли си тази гад,
която води те към страшен ад?
ТЯ: О, името му, отче аз не зная!
Лицето му е с маска и гадая!
СВЕЩЕНИКЪТ: Върви си, дъще! Ще помисля аз!
А ти, пази се! Иде нощен час!
ТЯ: Какво да правя, отче? Щом е мрак
при мен ще дойде, неизбежно пак!
СВЕЩЕНИКЪТ: Моли се, дъще! Бог ще бъде с теб!
Лукавият е хитър и свиреп!
ТЯ: Благодаря Ви! Тръгвам си сега!
Молете се за мене все така! ( излиза )
СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам ) Молитви, да. И друго пак ще има.
Къде си моя масчице, любима? ( излиза )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Хареса ми.Отивам на другите.Поздрав.
