В изповедалнята- 8
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
ТОЙ: Не мога, не издържам! Ах, провал!
Атаката е устремна, без жал!
СВЕЩЕНИКЪТ: Каква атака, Графе? Кой напада?
Гласът ви ми звучи със изненада!
ТОЙ: Две дяволчета в петък вечерта
война ми обявяват... Красота!!!
СВЕЩЕНИКЪТ: Боя се, Графе, че не ви разбирам!
От думите ви нищо не подбирам!
ТОЙ: В началото добре се отбранявам!
В позиция стабилна аз оставам!
И артилерията ми се справя,
и знамето ми гордо се развява!
Дори и контраатакувам смело,
върти се сабята така умело!
Но дяволчетата ме обкръжават
и с ненаситна страст ме побеждават!
СВЕЩЕНИКЪТ: За храбростта ви аз ще кажа " Браво " !
Но фланговете в дясно и във ляво
мунициите бързо изхабяват,
пред порива накрая се предават!
ТОЙ: О, колко прав сте отче! Победен
със знаме снето падам в нежен плен!
И връзват ме тогава със колани
на бойното поле и с меки длани,
и с пръстчета игриви, и със устни,
с езичета измъчват ме изкусни!
СВЕЩЕНИКЪТ: Горкичкия! Не бива да сте сам!
Съюзник ви е нужен, Графе, знам!
Архангелският меч ще бъде с вас
помолите ли се във този час!
ТОЙ: И моля се... Във петък вечерта
отворена е моята врата!
Елате, отче, да благословите
и с мене дявола да победите! ( излиза )
СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам ) Победа ще е, няма и съмнение.
Ще бъда аз голямо подкрепление. ( излиза )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
