В кафето ми небето има дом
В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи
люлеят се във чашата ми за кафе,
достигнали я по невидими пътеки
за да открият моето сърце.
Нали съм безчадърен и небрежен,
а също враг на всеки дъждобран,
кафето ми е океан безбрежен
вали ли дъжд... и капките са там...
И Дълго става то... като съдбата...
Утайката му е коралов риф,
където без да слагам очилата
прочитам, че и този ден съм жив.
Такива всъщност даже и не нося,
но има ли значение това, когато
в кафето ми небето плува босо,
а Слънце има ли, аз пия течно злато.
Дали е дъжд, снежинка, Слънце даже,
кафето ми приема всеки гост!
Небето в него същото ще каже
усмихвайки се, ако зададеш въпрос.
*****
Кафето, запомни, не ще самотно
да бъде пито някак си небрежно.
То същото е, знай, като живота
и има нужда... от Любов и нежност!...
20.08.2023.
___
Вдъхновено от стихотворението на Скитница "Кафе премесено със дъжд".
Благодаря на Скити за ароматното вдъхновение!
_____
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
