1.06.2020 г., 4:01

В капан

732 0 0

Като сладкопойна горска птица

  Пропаднала безследно

  Сред бурен и безбрежен океан

  Която търси

    Със надежда

    Свойто клонче сред листа

       Зад хоризонта нейде там

  Се лута моята душа

      Нещастна

        Брулена

        Пронизвана в дъжда

      Незнаеща

      Нечакаща

      И нежелаеща

        Разкъсвана хищно от студа

            Във бездънния капан

      На този свят

             Чужд, мрачен и огромен

    Жадуваща безутешно любовта

         А може би пък любовта?
             Да е останала
           Само любим далечен спомен
              Тъжен, неизживян
                Откъснат от сълза

                Отнесен от дъга

              Но тъй мечтан

                 От времето прогонен

           От хората опроверган

         Загубил нежността

         Злокобен

...

Желал бих...

      Да запея за това

            Но не сега

            Сега гласът е невъзможен


29-31.05.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...