Като сладкопойна горска птица

  Пропаднала безследно

  Сред бурен и безбрежен океан

  Която търси

    Със надежда

    Свойто клонче сред листа

       Зад хоризонта нейде там

  Се лута моята душа

      Нещастна

        Брулена

        Пронизвана в дъжда

      Незнаеща

      Нечакаща

      И нежелаеща

        Разкъсвана хищно от студа

            Във бездънния капан

      На този свят

             Чужд, мрачен и огромен

    Жадуваща безутешно любовта

         А може би пък любовта?
             Да е останала
           Само любим далечен спомен
              Тъжен, неизживян
                Откъснат от сълза

                Отнесен от дъга

              Но тъй мечтан

                 От времето прогонен

           От хората опроверган

         Загубил нежността

         Злокобен

...

Желал бих...

      Да запея за това

            Но не сега

            Сега гласът е невъзможен

29-31.05.2020