В картината...

"Напиши ми нещо за из път,

просто дума, ако нямаш време…

Усмивка само - или нарисувай слънце,

да ме топли в ледения дъжд.

Да ме радва, ако всички се намръщят.

Да ми свети, ако много се стъмни.

Да ми пее, ако всички млъкнат.

Нарисувай ми утеха, слънчев лъч…"

m_space - прочетено някъде в Нета

Добре! Ще ти нарисувам.

Представи си синьо небе...

В него облачета бели плуват.

Виж във ляво... там... ония две,

май Момиче и Момче се целуват...

После поглед завърти. Там... там - в клоните,

птички пеят,

а под тях - Ти и Тя се гоните

в градината, от чужди погледи скрити...

Ти, Тя и... Вятърът, който ви роши косите.

Слънце  нежно кожите ви гали...

Допирът на нейните ръце... желания у теб разпали...

В погледа ù прочети -

женско заклинание.

И букет ù направи -

простичък... с желание...

После в края на деня заедно заспете,

но преди това "Обичам те..." си прошепнете...

Само Луната... само Луната пак ще е будна...

Нека нощта ви да бъде - приказно чудна...

Нарисувах... Дали ти хареса  Градината?

Ако  е "Да" - влизай със мене в картината...