23.12.2009 г., 12:20

*** (В килията на свойта самота...

2.3K 0 4

 

В килията на свойта самота,

осъден на дълга раздяла,

аз дните си без теб броя

и ги зачерквам в календара.

 

Загледан в късчето небе,

процеждащо се  през решетките,

разкайвам се за свойте грехове,

с живота си разчиствам сметките.

 

А нощем тихичко тунел копая,

надеждата е още жива в мен,

към свободата се стремя, но зная,

че пак ще съм затворник някой ден.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Горов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...