В килията на свойта самота,
осъден на дълга раздяла,
аз дните си без теб броя
и ги зачерквам в календара.
Загледан в късчето небе,
процеждащо се през решетките,
разкайвам се за свойте грехове,
с живота си разчиствам сметките.
А нощем тихичко тунел копая,
надеждата е още жива в мен,
към свободата се стремя, но зная,
че пак ще съм затворник някой ден.