В килията на свойта самота,
осъден на дълга раздяла,
аз дните си без теб броя
и ги зачерквам в календара.
Загледан в късчето небе,
процеждащо се през решетките,
разкайвам се за свойте грехове,
с живота си разчиствам сметките.
А нощем тихичко тунел копая,
надеждата е още жива в мен,
към свободата се стремя, но зная,
че пак ще съм затворник някой ден.
© Виктор Горов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
