В колелото на хамстера
65 лета пътувах
под този гърбав небосвод.
65 лета зимувах
и на одър, и на под.
Толкоз романтични срещи,
с девойки на автопилот,
и също с толкоз тънки свещи,
изпратих сума ти народ.
Като хамстер в колелото,
измина тоя, мой живот.
Навярно, може би, защото,
съм кретен или робот?
Но казах: Баста, стига вече!
Какво постигнах със това?
Я се съвземи човече!
Виж! Животът отлетя.
А днес с маслинка и мартини,
на меко сепаре в бистрото,
гледам как градът върти се
на хамстера във колелото.
Авт. Весо: 23.01.2024г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
