Jan 23, 2024, 6:10 PM

В колелото на хамстера

  Poetry
751 4 12

 

 

65 лета пътувах

под този гърбав небосвод.

65 лета зимувах

и на одър, и на под.

 

Толкоз романтични срещи,

с девойки на автопилот,

и също с толкоз тънки свещи,

изпратих сума ти народ.

 

Като хамстер в колелото,

измина тоя, мой живот.

Навярно, може би, защото,

съм кретен или робот?

 

Но казах: Баста, стига вече!

Какво постигнах със това?

Я се съвземи човече!

Виж! Животът отлетя.

 

А днес с маслинка и мартини,

на меко сепаре в бистрото,

гледам как градът върти се

на хамстера във колелото.

 

Авт. Весо: 23.01.2024г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...