В кошмар
Защо съм често невъзможен?
Дали от склонност към тъга?
Или вина навярно сложна -
отново мъчи моята душа?
Каква ужасна, дръзка Тишина!
Мушица даже не прелита!
Наляга ме свирепа самота
и мъка яростна връхлита...
В такива сиво-черни часове,
не искам никого да виждам,
нападат ме душевни страхове
и сенките към мен прииждат.
Тишина... И някакво свистене...
Защо лежиш душа, стани и виж,
освен духът ти който плаче, стене,
дошъл е ден, а ти все още спиш?!
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
Исках да придам и малко по-поучителен и позитивен завършек.