13.07.2024 г., 22:53 ч.
В обятията на лазура
Любов - невинната усмивка
в обятията на лазура.
Невинен поглед
дошъл от сините очи на юли.
Когато мине пак ветрец
през косите на тревата
и полюшне случайното невинно цвете,
за любовта се сещам -
за нейния морален знак,
обречен от гърбиците на времето...
И ми се иска да намеря
врата в пространството,
за да премина в друг живот -
по-справедлив,
за да я срещна пак,
като изгубено дете
с учудени очи,
което да осиновя.
И то да ме прегърне
с протегнати ръце,
отърсени от лепнещия мрак
и прилепите на несбъднатото.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ненадминат си
-
Поздравления, Младене! Много ми харесва!
„И ми се иска да намеря
врата в пространството,
за да премина в друг живот -
по-справедлив...“ -
Благодаря на поставилите в Любими този мой стих!
Имайте много успешна нова седмица! -
Благодаря за поздравите и пожеланията,Младен!
-
Благодаря ти за този много интересен коментар, Стойчо, както и че постави стиха в Любими. Благословена и светла неделя, и нека новата седмица да бъде много успешна за теб!
-
Върховното желание на човека, което носи като идеал за съзидание в душата си,е да опази Любовта!
Докато тъмните сили в главата му се борят с "прилепите на несбъднатото",значи:надежда все още има!
Макар че не осъзнаваме понякога опасността от "тъмните сили на разрухата",която тлее в нас като стаен
огън от желание да воюваме със себеподобните!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
врата в пространството,
за да премина в друг живот -
по-справедлив..."
Има такава Врата! Най-сърдечно ти пожелавам да Я намериш!
Благословени дни за теб и семейството ти, Младене!