В обятията на лазура
Любов - невинната усмивка
в обятията на лазура.
Невинен поглед
дошъл от сините очи на юли.
Когато мине пак ветрец
през косите на тревата
и полюшне случайното невинно цвете,
за любовта се сещам -
за нейния морален знак,
обречен от гърбиците на времето...
И ми се иска да намеря
врата в пространството,
за да премина в друг живот -
по-справедлив,
за да я срещна пак,
като изгубено дете
с учудени очи,
което да осиновя.
И то да ме прегърне
с протегнати ръце,
отърсени от лепнещия мрак
и прилепите на несбъднатото.
© Младен Мисана All rights reserved.
