В края
Свърши волята - хляб за ината.
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?".
Няма пориви, няма желания.
Жилави колебания оцеляват
сред блясък на пищен възторг
и превръщат въздух във вятър.
Вдишват буря. Издишват порой.
Впиват се корени в силата на водата,
и намира земята им своя покой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
