В края на декември
Чернеят улиците в края на декември,
студа напукват весели тълпи,
преливат от мечти кристални, съкровенни,
и глъч из лабиринт от светлини.
Усмивки греят по лицата,
сякаш като за последен ден,
в поредна снимка пред елхата,
разливат радост в миг, от лентата пленен.
А зимата във бялата си дреха,
облива със сияние нощта,
и аз вървя, по пуха бял и крехък,
и скърца сняг под заледените крака.
И той, студът, е някак си приятен,
целува дръзко бузи зачервени,
отворил се светът красив и необятен,
звезди оглеждат се във улиците заледени.
И аз вървя във приказката бяла,
събрал надеждите в ръка,
северняк в косата ми припява,
щастлив прибирам се в дома.
Чудесни дни във края на декември,
годината към своя край върви,
дарявам днеска обич безрезервно,
и пожелавам ви - безброй блаженни и щастливи дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
/
