В края на гората
Там, някъде далече,
във края на гората,
където се целуват
Небето и Земята.
Аз вярвам, че отново
ще дойдеш като цвете,
и пак за миг ще стопля
ръцете ти и двете!
Додето като птички
във близките ливади,
ще пърхат Ветровете
наперени и млади!
А Слънцето щастливо
през ниските тополи,
ще слиза по пътечки
от бели гладиоли!
Та нежно да запее
с гласче на мандолина,
макар че ще загуби
и образ и картина.
Щом види отдалече
във края на гората
как с кърпичка ни махат
Небето и Земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
