Jun 14, 2024, 5:42 PM

В края на гората

  Poetry » Love
361 2 2

Там, някъде далече,
във края на гората,
където се целуват
Небето и Земята.
Аз вярвам, че отново
ще дойдеш като цвете,
и пак за миг ще стопля
ръцете ти и двете!

Додето като птички
във близките ливади,
ще пърхат Ветровете
наперени и млади!
А Слънцето щастливо
през ниските тополи,
ще слиза по пътечки
от бели гладиоли!

Та нежно да запее
с гласче на мандолина,
макар че ще загуби
и образ и картина.
Щом види отдалече
във края на гората
как с кърпичка ни махат
Небето и Земята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...