30.10.2007 г., 10:05

В края на лятото

1.9K 1 37

 

                            

 

                              В края на сбъднато лято

             натежала от плод е смокинята.

             Отмина празникът Богородичен,

             щъркелите - и те си заминаха.

 

             Тиха премала догаря,

             натежали са с мъдрост годините.

             Празник след делник отлитат,

             напомняйки колко раними сме.

 

             Натежала от плод е смокинята,

             благодатен завършек на лятото.

             В чемшира почива си времето,

             окъпано в слънчево злато.                   

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...