В края на сбъднато лято
натежала от плод е смокинята.
Отмина празникът Богородичен,
щъркелите - и те си заминаха.
Тиха премала догаря,
натежали са с мъдрост годините.
Празник след делник отлитат,
напомняйки колко раними сме.
Натежала от плод е смокинята,
благодатен завършек на лятото.
В чемшира почива си времето,
окъпано в слънчево злато.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав