В края на сбъднато лято
натежала от плод е смокинята.
Отмина празникът Богородичен,
щъркелите - и те си заминаха.
Тиха премала догаря,
натежали са с мъдрост годините.
Празник след делник отлитат,
напомняйки колко раними сме.
Натежала от плод е смокинята,
благодатен завършек на лятото.
В чемшира почива си времето,
окъпано в слънчево злато.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав