Отиде си и този летен ден,
нищожност във Вселената оставил,
за някой, някъде – е ден рожден,
а друг – скъп спомен, е добавил!
Не ми се спи... Сбогувам се с деня...
В градината надсвирват се щурчета...
Луната пълна – приспивайки съня,
ме кани в "Царството на силуета"...
Листата чувам – падайки шептят,
треви – зелени песни да припяват,
дървесни сенки – как се суетят,
със свян, одежди летни свалят... ...