Нощен пир
Отиде си и този летен ден,
нищожност във Вселената оставил,
за някой, някъде – е ден рожден,
а друг – скъп спомен, е добавил!
Не ми се спи... Сбогувам се с деня...
В градината надсвирват се щурчета...
Луната пълна – приспивайки съня,
ме кани в "Царството на силуета"...
Листата чувам – падайки шептят,
треви – зелени песни да припяват,
дървесни сенки – как се суетят,
със свян, одежди летни свалят...
Зефирът ме докосва деликатно,
гъделичка ме със цветен аромат,
потръпвам от целувките му страстни,
от пръстите невидими... и пак... и пак...
Наднича във очите ми, небето
подпряло се на борови игли,
във лунен цвят, обсипано с пайети,
с Луната неми са, свидетели
на моя нощен пир на сетивата –
и реален... и вълшебен допир...
Надсвирват се щурчета с тишината,
заглушавайки отронен вопъл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
