2.03.2020 г., 2:00

В кръчмата..

621 0 1

 

В кръчмата

 

... от толкоз кръчми по света –

как точно моята улучи?...

 

– Случайно тука ли влетя,

илѝ те Дяволът подучи?...

 

... и се обърках: от къде

във тази нощ (не най прекрасна!)

Съдбата да се заяде ли

към масата ми днес те тласна?...

 

А бях самотен, тъжно сам

и в кръчмата меланхолично

със бармана полупиян

общувахме си едносрично...

 

... Какъв ли вятър те довя,

какво ли трябва да забравиш,

че прелестната си глава

на рамото ми да поставиш?...

 

А кръчмите са като гроб

обратно чувствата не връщат...

(Тъй спомени от друг живот

страстта му не повтарят всъщност!)

 

... но ако две души сега

самотни в кръчмата крайбрежна

се слеят тази нощ в една

критична маса” неизбежна

 

възможно е: да се взривят

в Предчувствие нетърпеливо

и в този миг да полетят

с обсебващо ги Нещо диво...

 

... А любовта, нахлула тук,

по масата им да потропа,

като в разкошен махмурлук:

– подир Запоя на Живота...

 

Едно време в Пасифика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...