24.11.2012 г., 15:07

В лапите на любовта

1K 0 11

 

---

 

По котешки пристигна любовта.
Надъхана със страст. По гръб не падна.
Остана цяла рижата тафта.
Запомних я за мойта слабост гладна.


Зад всеки ъгъл дебнеше в мъгла.
Запомних я  с дъха ù по гърба ми.
Бе косъмът ù жертвена игла
и с кожата ù шиех си тюрбани.

Последва ме на хищник с хитростта.
Запомних я с безшумната походка.
Под лапите ù стенеше пръстта,
открила ласки в острите ù нокти.

Внезапно срещу мен заобли гръб.
Настръхна във зелено. И засъска.
Запомних я  с отровен кучи зъб,
пострадал пръв от жлъчните ù пръски.

От жертвите строеше ешафод.
Не вярваше, че дните ù ще свършат.
Запомни ме в деветия живот,
защото аз сама ù го прекърших!

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...