24 нояб. 2012 г., 15:07

В лапите на любовта

1K 0 11

 

---

 

По котешки пристигна любовта.
Надъхана със страст. По гръб не падна.
Остана цяла рижата тафта.
Запомних я за мойта слабост гладна.


Зад всеки ъгъл дебнеше в мъгла.
Запомних я  с дъха ù по гърба ми.
Бе косъмът ù жертвена игла
и с кожата ù шиех си тюрбани.

Последва ме на хищник с хитростта.
Запомних я с безшумната походка.
Под лапите ù стенеше пръстта,
открила ласки в острите ù нокти.

Внезапно срещу мен заобли гръб.
Настръхна във зелено. И засъска.
Запомних я  с отровен кучи зъб,
пострадал пръв от жлъчните ù пръски.

От жертвите строеше ешафод.
Не вярваше, че дните ù ще свършат.
Запомни ме в деветия живот,
защото аз сама ù го прекърших!

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...