Nov 24, 2012, 3:07 PM

В лапите на любовта

  Poetry » Love
1K 0 11

 

---

 

По котешки пристигна любовта.
Надъхана със страст. По гръб не падна.
Остана цяла рижата тафта.
Запомних я за мойта слабост гладна.


Зад всеки ъгъл дебнеше в мъгла.
Запомних я  с дъха ù по гърба ми.
Бе косъмът ù жертвена игла
и с кожата ù шиех си тюрбани.

Последва ме на хищник с хитростта.
Запомних я с безшумната походка.
Под лапите ù стенеше пръстта,
открила ласки в острите ù нокти.

Внезапно срещу мен заобли гръб.
Настръхна във зелено. И засъска.
Запомних я  с отровен кучи зъб,
пострадал пръв от жлъчните ù пръски.

От жертвите строеше ешафод.
Не вярваше, че дните ù ще свършат.
Запомни ме в деветия живот,
защото аз сама ù го прекърших!

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...