2.04.2008 г., 10:14

В лед ще се удавиш...

1.3K 0 3
 

В лед ще се удавиш...

 

Силен грим и високи токчета,

риза с разкопчани копчета.

Поглед дързък и походка смела,

с грацията на газела.

И с усмивка едва доловима -

аз съм твоята любима.

След мене хлопвам входната врата,

оставям те да мислиш къде потъвам в нощта.

За теб това не е изненада -

ще танцуваш сам последната балада.

Че нямам време аз сега,

не искам да пропилея с теб нощта.

А ти пак няма да заспиш

и до прозореца ще седиш.

Цяла нощ ще се чудиш,

как да ме разлюбиш.

Аз имам новина за теб -

сърцето ми скова го лед

и ти не ще успееш

със мене да се смееш.

И сълзите ти в нощта

ще разтопят леда.

Но няма да ме забравиш,

а в леда ще се удавиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Савина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих, но ми се струва доста ядосан. Ако човека обаче си го е заслужил, те поздравявам за постъпката. Мъжете не оценяват това, което имат и това ,което се прави за тях. В повечето случаи е така. А на жените им остава наистина просто да се превърнат в лед, иначе стават за смях с глупостта и жертвоготовността си в името на изгубена кауза.
  • Побиха ме тръпки от толкова лед. Винаги, така постъпвате с нас. И това е толкова жестоко и жалко...........
  • Много е хубаво стихчето!Имаш 6 от мен

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....