В леда обич не търси
В отровни устни лек не ще откриеш.
Върви си! Ще ме погубиш!
В замъглено огледало образи вече няма,
от любовта ми към теб само омраза остана.
Спомням си за времето, когато бяхме само аз и ти,
а какво стана, и двамата търсим опора, но сами.
Ти продължаваш да просиш обич от мен...
Защо, след като ти сам превърна нея в плен?
Не мога повече да те спасявам от нощта,
по обратния път ще поема към дома.
Казваш ми, че промени има в теб,
но няма смисъл вместо на сърце да говориш на лед.
Казваш, че под бронята ми тежка крие се дете.
Да, така е, плахо, беззащитно, родено от твоите ръце,
но убих го аз, убих всичко човешко в мен,
за да превърна от кошмарите тежки нов спокоен ден.
Хващаш моята ръка, казваш: "Хайде да избягаме сега."
Тръгвам плахо с теб, но ми напомнят нещо стъпките в снега.
Сещам се за всичко минало, за всички подли лъжи.
Пускам те и тихо казвам: "Под под леда любов повече никога не търси."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
