9.05.2012 г., 18:34 ч.

В леглото 

  Поезия » Гражданска
686 0 10

  В  леглото

 

Аз падам пак

в прегръдката ти мека,

отпускам се,

затварям и очи.

А като морен

пътник

край пътека,

изминалият ден

край мен мълчи...

 

Отпущам ремъците

на самара

и чувствам свойта Свобода...

И напрежението се разкара!

Катурнах мъките си

от гърба!...

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това които съм написал, не се нуждае от допълнителни въпроси.Кой се отпуща и на кого, е въпрос на правила интерпретация. Не разбирам какво не Ви е неясно,господа? Всичко е казано и просто и ясно.
    Перперикон, благодаря за съвета ,но искам да споделя със Вас,че във Вашето предположение се губи ритъма и се изменя смисъла, кой и какво е катурнало напрежението,в каквото съм търсил смисъла на написаното
  • Ена (Елена Гоцева):
    11-05-2012г. 11:13
    Единствената забележка към стиха е за финала - според мен би било по-добре да е така:

    И напрежението се разкарВа,
    катурНАЛ мъките си
    от гърба!...

    Г-жо Гоцева, моля да ме извините, но предложението Ви е още по-зле от оригинала. Докато в оригинала авторът е смесил глаголните времена, нещо което често се случва в разговорната реч, то Вие смесвате родовете, което обикновено се случва или на чужденците, или на малцинствата, за които българският не е майчин език. КАТУРНАЛ в случая е минало свършено деятелно причастие и понеже сте го вкарала в сложно изречение, очевидно се отнася за подлога – в случая НАПРЕЖЕНИЕТО. Да но НАПРЕЖЕНИЕ е в среден род, а КАТУРНАЛ в мъжки род.
    Без да ми се ще да давам съвети, много по-простичко е да се каже:

    И напрежението се разкарва,
    катурвам мъките си
    от гърба!...
  • Ена, нищо не казваш за отношението на автора към коментиралите.
    Hekredel (Христо Славов): 10-05-2012г. 09:58
    Да гражданина Славов пише хубави работи, за разлика от селянина Никшфоров.
    Или понеже някой е казал, че не му харесва, ти се явяваш като контра теза. Определено четем на различни езици. УжасТ.
  • Впечатлена съм от финеса, поетичността, коректността и деликатността в коментарите на истинските творци тук!!! Пред тях стихът просто бледнее.
    Но тук се пишат коментари за творбата и аз ще се възползвам именно от това.
    Та, с две думи - хареса ми!!!
    Знам какво е усещането след много дълъг и напрегнат ден НА СЕЛО (нали съм си селянка, затова го подчертавам), да се добереш със сетни сили до леглото и да потънеш в прегръдката му.
    Заглавието е много точно и съвсем не препраща творбата в друга подкатегория, поне за мен е така. Сещам се за това - "Каквото му в главата, това му на устата"...
    А и за още нещо си спомних... което силно ме впечатли... пак под творба на същия автор:

    "argonyk (Димитър Никифоров): 9-05-2012г. 09:52
    Ена, винаги съм твърдя, че И да се чете поезия е изкуство! "

    с което съм съвсем съгласна!!!
    Стихът е нетривиален, авторът си има собствен изказ без да гърми с умопомрачителни словосъчетания. Всички думи са поетични, стига да отразяват поетични преживявания, а какво са поетични преживявания, всеки чувства това по собствен уникален начин. Някои намират като поетично да убият от ревност... и пишат поезия как се подготвят за това...
    Други намират поезия след изпълнен достойно дълг да се отдадат на заслужена почивка... с чиста съвест...
    Никой от коментиралите не е погледнал зад думите, за съжаление... и във взаимовръзката им...
    Когато чета поезия, чета с всички сетива и ума...
    Тук видях и прочетох много... затова стихът ми ХАРЕСА!!!
    И за да няма недоразумениея и отново наставления: не коментирам автора, а творбата.

    Единствената забележка към стиха е за финала - според мен би било по-добре да е така:

    И напрежението се разкарВа,
    катурНАЛ мъките си
    от гърба!...

    да е в сегашно време, както е в целия стих.... и КАТУРНАЛ.

    И на края и аз ще кажа като argonyk (Димитър Никифоров) - УЖАС... да, ужасно е това безпредметно подиграване и наслаждението от същото, с което са заредени коментарите тук..
    Но то не е от сега, Константин Иречек го е казал мнооого отдавна за това, как българите с наслждение гледат да развалят работата един другиму...
    БРАВО ВАМ, ПОЕТИ!!!


    ПП Оценка няма да пиша, не е необходимо.
    Впрочем, няма да напиша и заради поставилите тук своята оценка.
    Дименсиите ни са различни, т.е. аршинът...


    ППП И... още нещо: за да няма очакваните напъни за заяждане и дразнене, откровено споделям - СЛАБИ ДРАЗНИТЕЛИ НЕ МИ ВЛИЯЯТ...
  • А селянин ако се опъне блажено в кревата след цял ден на къра? За "Гражданска" ли ще е?
    Отколешен запалянко съм Ви, Hekredel! Искрено, могъщо и първично отношение към критиката! Няма куртоазно "Благодаря за направените забележки.", няма дантелено "Радвам се, че произведението ми породи дискусия!" - удри с лопатата където свариш и бий критика по главата, бий, бий, бий! Враговете Никшворов и Самир Алиев не смеят да подадат каски над окопа - Бай Христо ще ги зачеше с манлихерата!
  • Няма нищо любовно във първия стих,драга ми тълкователко.Това е едно чувство което изпитва човек, когато след напрегнат ден се изтегне в леглото си!И се отпусне в ръцете на почивката преди да заспи.Не знам какво е по-естествено чувство на удовлетворение, което човек може да получи в този момент. Това е което съм се напънал да кажа, драги оценители.В това се състои гражданноста на стихотворението!
    Вашите оценки,които сте се постарали да ми напишете не ми правят впечатление.Не знам защо,човекът е такова животно!
  • Hekredel (Христо Славов): 10-05-2012г. 09:58
    Да гражданина Славов пише хубави работи, за разлика от селянина Никшфоров.

    Важното е, че си се харесваш, гражданино, другите пасти да ядат - нищо не разбират те от пуезия
  • НикШфоров, ама моля ви се, четете и се учете, това е поезия
  • Да гражданина Славов пише хубави работи, за разлика от селянина Никшфоров.
  • Дълго се чудих защо стихото е в раздел "Гражданска" и накрая ми светна -
    ами защото е писано от гражданина Славов.

    "Отпущам ремъците

    на самара

    и чувствам свойта Свобода...

    И напрежението се разкара!

    Катурнах мъките си

    от гърба!..."

    Безмълвен съм! Каква поетика само!
    Другото по дисекцията на това поетично съвършенство оставям на читателите с небанално мислене като моето.
    Ужас...
Предложения
: ??:??