12.11.2010 г., 14:33

В любовта от пръв поглед не вярвам...

794 0 6

                   Нека не се срамуваме да си признаем, че страстите и

                   желанията ни понякога са движещата сила на живота...

 

В любовта от пръв поглед не вярвам,

че съм влюбена, да кажа не мога,

но откакто видях те, все теб пожелавам

и онзи миг в мен витае тревога.

       Да можех да ходя по-често при тебе,

       да виждам очите ти страстни,

       да усетиш моята нежност и огън

       на ничий морален закон неподвластни.

Но ти отминаваш с усмивка служебна

красноречивите знаци на моето тяло,

за теб аз съм просто поредна клиентка

и май не откриваш в мен идеала.

       Отвори сетивата си -

       ще усетиш вълните желание,

       открий в мен жената -

       не пропускай водопада сияние.

Животът е наистина кратък,

мигът още повече,

нека се имаме без остатък

и без нашите болките много са.

       Подари ми ден от живота си.

       Не моля, просто мечтая,

       обещавам ти толкова много,

       че ще поискаш далеч да е края.

Дай ми шанс да обсебя душата ти

и не искай нищо в замяна,

остави да те убедя, Фаусте,

че сам си повикал в мен дявола!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Блазе му на лирическия герой!Дано да оцелее в този изпепеляващ пожар от чувства!...
  • Има е тази любов.....Браво!!!
  • Блазе на този Фауст!
  • Миличка,истинската любов не робува на скруполи!
    Дерзай!
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • Хубав стих! Обичай със сърцето не с ума, кой какво казал, не казал няма значение, въпросът е как реагира сърцето ти. Моята голяма любов е от пръв поглед и след 20 години несподеляне тя пак избухна с пълна сила! Не вярвай на клишета!Отговорите са в теб самата, повярвай!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...