jollyroger (Коста Качев)
1544 16
17.01.2012 г., 13:38 ч.

В манастира 

  Поезия » Философска
437 0 6

Тишината в ушите пулсира,

а напевният звън от клепалото

на дървото посред манастира

пак ни връща наново, в началото,

 

във тревата, която от Вятъра

разлюляна, упойва ни с билето:

и духът на ония, забравени

и от Бога, монаси в могилите?...

 

Вечността ли от тук неуспяла е,

като звяр наранен, да избяга,

та от нашите длани погалена,

днес плашливо в краката ни ляга?...

 

И ни гледа с очи навлажнени,

може би от страха или болката,

и отново се ражда Вселената,

и завърта се пак в обиколката

 

на спиралата шеметно-бърза

да роди и отгледа в Пространството

туй, което сега ни обвързва

и с великата сила на Тайнството:

 

да мълчим със Души омагьосани,

Любовта да ни бъде Религия -

само с мисъл едва се докосваме,

а се сливаме взривно завинаги...

 

И измамно в Душите ни ражда

тишината красива илюзия,

и зазвънва греховната Жажда:

- за Безсмъртие

- Младост

- и Музика!...

 

... А е малкото пламъче всъщност

(разлюляно едва от дъхът ни)

Вечността, тая наша насъщност

от желания недостъпни...

 

И ни грабват жестоки закони

с гравитациите си властни,

че всичко запалено (откак се помни!)

или ще изгори,

или ще угасне...

 

... но в тревата нагази ли Вятърът,

пак ухае на нежност от билето

и запяват ония, забравени

и от Бога, монаси в могилите...

 

 

Етрополски манастир

д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??