19.01.2021 г., 21:07 ч.
В мечтите ми бъди поне
" А тъй скована е гръдта ми,
за мен си само нежен блян... " *
Макар, че думите са прями,
не те докосвам с топла длан.
Ти някъде далеч си там и
не те достигам... Океан
от милиард житейски драми -
помежду нас тежи постлан.
Не искам да се питам аз:
" Защо не срещнах теб преди?"
Не се оплаквам, в този час,
в душата ми живееш ти.
В мечтите ми бъди поне.
Не можеш да им кажеш "не" .
* Contessa ( Светла Асенова )
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е хубаво.
-
Третото четиристишие трябва да е възторжено, възхвала на поетичното изкуство. И накрая аз завършвам така:
Поет без Муза е като пустиня,
Но Музата с поетът е богиня.
Ако не можеш сега, ще изчакам. -
Не знам...
Може да съм се повторила...
Някои стихове си ги знам наизуст...
Но нали няма да публикуваме? 🙂
И за да съм точна...
Не е цитат...
От различни стихове е...
Спокойно...
Ето - затова не искам да пиша повече...
Повтарям се... -
Светле, това не е ли отпреди?
-
Как искам да напиша стих,
но тъй присяда ми тъгата...
Листа пред мен е бял и тих,
о, как не стигат ми словата... 😋 -
Светле дай още едно четиристишие! Чакам на финала!
-
😊
-
За Музата какво да кажа аз?
Без нея няма порив жив и знам
не ще се чуе моя искрен глас.
В мълчание ще крея просто сам. -
Разкошно е, особено финалът.
-
Но как, госпожице? Защо?
Той чака вашите сонети,
поезията е любов,
а вие - влюбени поети.
Сложи корсета от сатен.
Вземи червена химикалка,
възпей любимия левент -
сонета чакам си след малко! -
В таз синя и пресладка нощ,
как мога аз да сътворя сонет...
Звезди изгрели са - цял кош,
уви, пред мен стои такъв поет... 😋 -
Светле, давай един сонет. Липсваш. Едно дуетно романтично!
-
Деничка... 💖
-
Много сте сладки.
-
Ние - хората на изкуството често сме там някъде другаде...
В мечтите...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
