30.12.2013 г., 0:53

В мен

1.1K 0 3

Това е лудост, луди сме и двама.

Кое е истинско, кое измама?

Обърках твоя свят, обърка моя.

Хем чужда съм и хем съм твоя.

 

Защо съдбата двамата ни срещна?

Защо роди се любовта ни грешна?

Защо не знам какво да правя -

очите ти да мога да забравя.

 

Усещам мириса ти омагьосващ,

потръпвам винаги, когато ме докосваш.

В мен разумът крещи едно,

но знай, сърцето друго иска то.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...