30.12.2013 г., 0:53

В мен

1.1K 0 3

Това е лудост, луди сме и двама.

Кое е истинско, кое измама?

Обърках твоя свят, обърка моя.

Хем чужда съм и хем съм твоя.

 

Защо съдбата двамата ни срещна?

Защо роди се любовта ни грешна?

Защо не знам какво да правя -

очите ти да мога да забравя.

 

Усещам мириса ти омагьосващ,

потръпвам винаги, когато ме докосваш.

В мен разумът крещи едно,

но знай, сърцето друго иска то.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...