Това е лудост, луди сме и двама.
Кое е истинско, кое измама?
Обърках твоя свят, обърка моя.
Хем чужда съм и хем съм твоя.
Защо съдбата двамата ни срещна?
Защо роди се любовта ни грешна?
Защо не знам какво да правя -
очите ти да мога да забравя.
Усещам мириса ти омагьосващ,
потръпвам винаги, когато ме докосваш.
В мен разумът крещи едно,
но знай, сърцето друго иска то.
© Иванка Морарова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
