Това е лудост, луди сме и двама.
Кое е истинско, кое измама?
Обърках твоя свят, обърка моя.
Хем чужда съм и хем съм твоя.
Защо съдбата двамата ни срещна?
Защо роди се любовта ни грешна?
Защо не знам какво да правя -
очите ти да мога да забравя.
Усещам мириса ти омагьосващ,
потръпвам винаги, когато ме докосваш.
В мен разумът крещи едно,
но знай, сърцето друго иска то.
© Иванка Морарова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
