В миг да те върна
В тихата кротост на сънени нощи,
в бързия ритъм на шумните дни,
теглят ме спомени - още, и още
в синьо-седефени наши вълни.
Там, през очите ти, плахо се рея.
В бисерни чувства отдавна пленен.
В плач се усмихвам. През сълзи се смея.
Вече умиращ... Или нероден.
Дъх ли задържам? И взор ли прозирам?
Думи се раждат зад порива бял.
В жажда жадувам. И в извор извирам.
Тленно обикнал. Нетленно изтлял.
В блян те рисувам. И в мисъл те трия.
В няколко думи от зов те творя.
Бягам от себе си. В тебе се крия.
В стих те споделям, но в проза горя.
В миг да те върна - от щрих уловена.
Век съзерцание в лъч да ти дам.
В тихата кротост на сънна вселена.
В бързия ритъм на космос от плам.
(Сбъднати предчувствия)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
