В тихата кротост на сънени нощи,
в бързия ритъм на шумните дни,
теглят ме спомени - още, и още
в синьо-седефени наши вълни.
Там, през очите ти, плахо се рея.
В бисерни чувства отдавна пленен.
В плач се усмихвам. През сълзи се смея.
Вече умиращ... Или нероден.
Дъх ли задържам? И взор ли прозирам?
Думи се раждат зад порива бял.
В жажда жадувам. И в извор извирам.
Тленно обикнал. Нетленно изтлял. ...