6.05.2015 г., 22:10

В мига, когато...

773 0 3

В МИГА, КОГАТО...

 

Най-истинската истина боли,

ако е спала свита -

зад решетка.

Сънят ù -

блян от пясъчни бодли -

ще дойде ден -

ще ни потърси сметка.

Безмилостен

камбанен реквием -

ще ни залее Божията сприя.

В мига,

когато тайнството прозрем,

илюзиите в пепел ще се стрият.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да,в Мига
  • Благодаря ти! Ако можеха повече хора да осмислят същността на нещата...
    Благодаря ти и за благослова! Мисля, че Бог е милостив, защото два пъти ходих там, откъдето малцина се връщат и видях това, в което мнозинството не вярва. Това беше, когато два пъти изпадах в клинична смърт и попаднах там, където има невероятен мир и блаженство и откъдето не исках да се връщам. Докато са опитвали да възстановят сърдечната ми дейност, усещах как нещо ме дърпа назад и съм гримасничела, противейки се. После... ми се наложи да разказвам на анестезиолога къде съм ходила. Не бих споделила нищо, но когато той ми каза, че съм ходила някъде и то два пъти, точно два пъти, разказах всичко...
  • Чудесно стихотворение си написала -истинско, докосващо и много мъдро
    "Безмилостен
    камбанен реквием -
    ще ни залее Божията сприя.
    В мига,когато
    тайнството прозрем,
    илюзиите в пепел ще се стрият."

    Поздрав, Донка, за творбата и най-вече за темата!
    Бог да те благослови!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...