6 may 2015, 22:10

В мига, когато...

  Poesía
774 0 3

В МИГА, КОГАТО...

 

Най-истинската истина боли,

ако е спала свита -

зад решетка.

Сънят ù -

блян от пясъчни бодли -

ще дойде ден -

ще ни потърси сметка.

Безмилостен

камбанен реквием -

ще ни залее Божията сприя.

В мига,

когато тайнството прозрем,

илюзиите в пепел ще се стрият.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да,в Мига
  • Благодаря ти! Ако можеха повече хора да осмислят същността на нещата...
    Благодаря ти и за благослова! Мисля, че Бог е милостив, защото два пъти ходих там, откъдето малцина се връщат и видях това, в което мнозинството не вярва. Това беше, когато два пъти изпадах в клинична смърт и попаднах там, където има невероятен мир и блаженство и откъдето не исках да се връщам. Докато са опитвали да възстановят сърдечната ми дейност, усещах как нещо ме дърпа назад и съм гримасничела, противейки се. После... ми се наложи да разказвам на анестезиолога къде съм ходила. Не бих споделила нищо, но когато той ми каза, че съм ходила някъде и то два пъти, точно два пъти, разказах всичко...
  • Чудесно стихотворение си написала -истинско, докосващо и много мъдро
    "Безмилостен
    камбанен реквием -
    ще ни залее Божията сприя.
    В мига,когато
    тайнството прозрем,
    илюзиите в пепел ще се стрият."

    Поздрав, Донка, за творбата и най-вече за темата!
    Бог да те благослови!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...