May 6, 2015, 10:10 PM

В мига, когато...

  Poetry
772 0 3

В МИГА, КОГАТО...

 

Най-истинската истина боли,

ако е спала свита -

зад решетка.

Сънят ù -

блян от пясъчни бодли -

ще дойде ден -

ще ни потърси сметка.

Безмилостен

камбанен реквием -

ще ни залее Божията сприя.

В мига,

когато тайнството прозрем,

илюзиите в пепел ще се стрият.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • да,в Мига
  • Благодаря ти! Ако можеха повече хора да осмислят същността на нещата...
    Благодаря ти и за благослова! Мисля, че Бог е милостив, защото два пъти ходих там, откъдето малцина се връщат и видях това, в което мнозинството не вярва. Това беше, когато два пъти изпадах в клинична смърт и попаднах там, където има невероятен мир и блаженство и откъдето не исках да се връщам. Докато са опитвали да възстановят сърдечната ми дейност, усещах как нещо ме дърпа назад и съм гримасничела, противейки се. После... ми се наложи да разказвам на анестезиолога къде съм ходила. Не бих споделила нищо, но когато той ми каза, че съм ходила някъде и то два пъти, точно два пъти, разказах всичко...
  • Чудесно стихотворение си написала -истинско, докосващо и много мъдро
    "Безмилостен
    камбанен реквием -
    ще ни залее Божията сприя.
    В мига,когато
    тайнството прозрем,
    илюзиите в пепел ще се стрият."

    Поздрав, Донка, за творбата и най-вече за темата!
    Бог да те благослови!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...