В мига,когато поляната е жарава
И те в някакъв мистичен унес
с иконата вдигната над главата,
пристъпят в саможертвена чест,
Същински ангели са в жаравата!
Гайдата,кавалът,гъдулката и даула*...
И огънят,разжарен в нозете.И иконата!
Жената-нестинарски повик е дочула
и тръгва в кръг, боса през жаравата...
Лицето бледо,останало в мистичен
унес...Очите й са вперени в небето!
А ние,зрители в нямо безразличие:
жадувахме(като Тома!)небитието!
Даул(турски език)тъпан
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
