May 14, 2025, 10:48 PM

В мига,когато поляната е жарава

  Poetry
279 8 12

 

 

         И те в някакъв мистичен унес

          с иконата вдигната над главата, 

          пристъпят в саможертвена чест,

          Същински ангели са в жаравата!

 

Гайдата,кавалът,гъдулката и даула*...

И огънят,разжарен в нозете.И иконата!

Жената-нестинарски повик е дочула

и тръгва в кръг, боса през жаравата...

 

Лицето бледо,останало в мистичен 

унес...Очите й са вперени в небето!

А ние,зрители в нямо безразличие:

жадувахме(като Тома!)небитието!

 

Даул(турски език)тъпан

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...