joanna_vas (Йоанна)
223 460
24.05.2005 г., 16:36 ч.

В молитва чува те 

  Поезия
960 0 3

Нозете й потъват
до глезена
в студената роса.
Пристъпва
в светло синьото
на дните
по лъкатушеща
над зеница
река.
Платната й,
изпънати до взор -
клепачи
тежки са
привързани в мъглата.
Очите й -
пътуващи гондоли
са с корпус
от разпукнали цветя.
Две длани -
две гребла подвижни
разместват
пластове от времена
и късат
яростно
пространства
иззад които има те...
На хоризонта
светло е.
Безмълвието
в капка се разтваря
В молитва
чува те.
И тихо е,
тъй тихо е ... 

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав, много е хубаво и на хоризонта светло е!
  • Така е, и в молива проговаряме - и чути сме.
    За това тъй тихо е ... тъй тихо
  • "Безмълвието в капка се разтваря"...за много неща понякога не са нужни думи.
Предложения
: ??:??