В молитва чува те
Нозете й потъват
до глезена
в студената роса.
Пристъпва
в светло синьото
на дните
по лъкатушеща
над зеница
река.
Платната й,
изпънати до взор -
клепачи
тежки са
привързани в мъглата.
Очите й -
пътуващи гондоли
са с корпус
от разпукнали цветя.
Две длани -
две гребла подвижни
разместват
пластове от времена
и късат
яростно
пространства
иззад които има те...
На хоризонта
светло е.
Безмълвието
в капка се разтваря
В молитва
чува те.
И тихо е,
тъй тихо е ...
© Йоанна All rights reserved.
