12.01.2018 г., 0:40

В морето от личности

1.1K 0 0

Душата и тялото
Две несравнимо свързани и мощни
Казват: "Без душата тялото умира, но без тялото,  

душата ще продължи да живее".
Сливат се в едно и се създава личност. 
Вече съществува цял, безкраен океан от личности, 

но в същото време и призраци,

изгубените души, навсякъде са,

но без тяхното тяло. 
Вглеждам се
И виждам една едничка изгубена душа. 
Толкова красива и нежна. 
Единствена за мен
Любувам ѝ се толкова дълго,

че струва ми се цяла вечност

Минава време
Затварям очи и си отивам... 

 

Връщам се
Месец по-късно
Тя пак е там
Променена е, но я разпознавам
Вече е по-груба
Но като, че ли още по неустоима. 
Вали дъжд от сълзи, моите сълзи
Поглеждам и виждам чудо
Истинската същност на нежната изгубена и любима моя душа
Възвръща се,  
и то чрез сълзите ми за нея,

И веднага разбирам, че със сълзите си

сякаш дадох ѝ сърцето си 
И когато истинската ѝ същност се върна,
Тя даде сърцето си за мен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Gabriela Gesheva Всички права запазени

Надявам се да ви хареса. Още съм начинаеща с писането на поезия и т.н. 🙂❣

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...