ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
11.12.2009 г., 7:56 ч.

В моята Мраморна зала 

  Поезия » Любовна
456 0 6

В моята Мраморна зала

/ по Т. Нова /

Къде е сърцето ти, признай си, къде е твойто сърце?!
Аз ли... Млъквам... Похити ме, както му викат...
Със мен си Кралица - без мен си просто перце,
не маркиза, не баронеса, не си дори Дама пика...

Как да река: Ваше Височество? Ваше Сиятелство? Ваша Светлост?!
Както заповядате...Шегувам се - прекрати нелепата битка!
Кой е трофеят?! Кой плячката?! Кой превзето- предадена крепост?!
Ти не можеш без мене... Аз ти дарявам име и титла!

Шегувам се... Само цигулка тънко нейде ридае...
Шегувам се... Защото не искам вече да плача...
Колко може от сълзи Красотата да страда... Не зная!
Кръвопийца! Само че и аз съм от върлколаците!!!

Сърцето ми вече подскача в няколко хиляди херца.
Не бързай да събличаш пред лицето ми кралски воали!
Къде е сърцето ти, мила, къде е твойто сърце?!
То възседна престола... В моята Мраморна зала...

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??