В моята Мраморна зала
В моята Мраморна зала
/ по Т. Нова /
Къде е сърцето ти, признай си, къде е твойто сърце?!
Аз ли... Млъквам... Похити ме, както му викат...
Със мен си Кралица - без мен си просто перце,
не маркиза, не баронеса, не си дори Дама пика...
Как да река: Ваше Височество? Ваше Сиятелство? Ваша Светлост?!
Както заповядате...Шегувам се - прекрати нелепата битка!
Кой е трофеят?! Кой плячката?! Кой превзето- предадена крепост?!
Ти не можеш без мене... Аз ти дарявам име и титла!
Шегувам се... Само цигулка тънко нейде ридае...
Шегувам се... Защото не искам вече да плача...
Колко може от сълзи Красотата да страда... Не зная!
Кръвопийца! Само че и аз съм от върлколаците!!!
Сърцето ми вече подскача в няколко хиляди херца.
Не бързай да събличаш пред лицето ми кралски воали!
Къде е сърцето ти, мила, къде е твойто сърце?!
То възседна престола... В моята Мраморна зала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
