В мъглите на загубения град

В тъмнината на нощта

страховете ни са единствените пътници по влаковете,

греховете ни се крият в прашните ъгли,

със скърцащ звук прокрадват се към нас

и вината с хладни пръсти обгръща ни.

В минутите след полунощ

само блудниците с мръсна и ранена плът кръстосват улиците,

търсят утеха за грешните си страдащи сърца

и влачат надрани стъпала по студения влажен асфалт.

Тук – в края на града,

само кварталните кръчми пръскат жълта болна светлина,

там пияни окаяници разпиляват своите жалки истории,

а надеждата за прошка и покой бавно се дави в алкохол.

Ето я и часовниковата кула,

дето стрелката отброява дните на забвението

и тракащ проглушителен звук придружава

последните трепети на нечие влюбено сърце,

То спира и всякаква надежда умира.

Това е градът на отчаянието.

Мрак и мъгла ще го обвият, безпощадно ще го стискат.

Надеждата и щастието с  пълни куфари ще отпътуват.

В тъмнината на нощта

страховете ни ще бъдат единствените пътници по влаковете.