В тъмнината на нощта
страховете ни са единствените пътници по влаковете,
греховете ни се крият в прашните ъгли,
със скърцащ звук прокрадват се към нас
и вината с хладни пръсти обгръща ни.
В минутите след полунощ
само блудниците с мръсна и ранена плът кръстосват улиците,
търсят утеха за грешните си страдащи сърца
и влачат надрани стъпала по студения влажен асфалт.
Тук – в края на града,
само кварталните кръчми пръскат жълта болна светлина,
там пияни окаяници разпиляват своите жалки истории, ...