27.09.2022 г., 17:41

В мълчание

700 0 0

Ще замълча, за да ме чуеш,
в тишината истина се крие.
Не мога да ти подарявам чувства,
за да ме усетиш, аз ще си отида!
Ще изтръгна всеки малък спомен,
всяка дума, поглед или звук.
Врата затварям, а прозорецът - отворен.
Пак намери пътя си дотук!
Ще замълча и ще си отида,
Нали така по-малко ще боли?
Зад ъгъла със сълзи ще се крия,
тази рана превръзка не търпи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...