В началото на зимата

21.11.2024 г., 21:00 ч.

Поезия

4.8 (5)

204 1 1

Реката си отива – като сън.
Реката си отива като спомен.
И дълго после в падналия мрак
тополите мълчат като на помен.
Мълчи тревата. Птиците мълчат.
И в тази тишина – ненакърнима,
Балканът се намята с ямурлук
преди да дойде истинската зима.
Онази дето – ръси талашит…
И дето прави – облаците бели,
а после си създава собствен мит,
сред птиците в небето отлетели. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бяла роза
Една почти обречена любов

Ще те обичам тихо... И от разстояние. Ще ме боли от твоето отсъствие. Ще си припомням твоето ухание,...
Отбих се в душата ти

Ще разгърна душата ти свита като стар недописан роман. По корицата вехта, протрита, длан прокарвам в...
Тайната

Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...

Още произведения »